проф. Пламен Стефанов – Национален център по мехатроника и чисти технологии

Post by: glomark123
29.03.2020
Comments off

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Аз съм проф. д-р Пламен Стефанов – директор на Института по обща и неорганична химия – БАН и ръководител на проекта BG05M2OP001-1.001-0008 „Национален център по мехатроника и чисти технологии“.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Институтът по обща и неорганична химия (ИОНХ) е един от основните химически институти на Българската академия на науките. Като самостоятелно научно звено се обособява през 1960 г. Оттогава досега ИОНХ се развива и утвърждава като една от водещите научни организации в страната в областта на химия на материалите. През 2005 г. ИОНХ спечели конкурс към 6-та рамкова програма на Европейската комисия и изгради Център за върхови постижения в областта на многофункционалните материали и нови процеси с екологична насоченост. Натрупаният опит бе в основата на това ИОНХ да бъде избран през 2008 г. да организира и координира дейностите на Националния център за съвременни материали по конкурса за „Изграждане на центрове за върхови постижения” на Фонд „Научни изследвания”. През 2007 г. в ИОНХ бе създаден по програма ФАР Офис за трансфер на технологии и иновации с екологична насоченост в областта на неорганичната химия. След 2010 г., важна насока в развитието на ИОНХ е успешното му участие в оперативните програми “Развитие на човешките ресурси” и “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. В резултат изследователският капацитет и научно-изследователската инфраструктура на ИОНХ се обновиха и разшириха значително през последните години.

Понастоящем ИОНХ е конкурентноспособна европейска научна организация. Щатният научен състав включва общо 57 учени, от които 1 член-кореспондент, 6 професора, 22 доцента, 18 главни асистента и 7 асистента. Учените със степен „доктор” са 52, а тези с „доктор на науките” – 1. ИОНХ разполага с висококвалифициран научен състав, чиято научна продукция варира между 90 и 100 статии на година в международни списания с импакт фактор. Отличителна черта на научно-изследователската дейност на научния състав е широкият международен отзвук на научната продукция – на година се забелязват над 2000 независими цитата.

Научно-изследователската дейност на Института е организирана в три тематични направления: неорганично материалознание; химия на твърди повърхности и химичен анализ. Иновационната дейност се развива основно в областта на еко технологии за получаване на високотехнологични материали и по-специално при оползотворяване на природни ресурси.

В ИОНХ се изпълняват следните тематично-ориентирани задачи:

Синтез, структура и дизайн на материали за екоенергийни, оптични и биомедицински технологии.
Материали и процеси за опазване на околната среда и борба с климатичните промени.
Оползотворяване на природни ресурси и екологичен мониторинг.
Нови подходи за инструментален и теоретичен анализ на материали.

Всички тези дейности включват широк спектър от изследвания: от разработването на екологично-съобразени методи на синтез, през структурни и спектроскопски анализи и дизайн на иновативни материали до тяхното приложение в различни области на индустрията и бита. Провеждането на тези комплексни изследвания е възможно благодарение на съвременната научна инфраструктура, изградена в института с финансовите средства на ЕК, оперативните програми, Фонд „Научни изследвания”. Научната инфраструктура на ИОНХ включва четири вида оборудване: а) апаратури, уникални за страната; б) съвременни апаратури, закупени след 2006 г.; в) специфични апаратури и оборудвания, и г) пилотни инсталации за химически и козметични производства (база в гр. Бургас).

Бихте ли представили проекта накратко?

Целта на проекта е изграждане и развитие на съвременна научноизследователска инфраструктура в областта на мехатрониката и чистите технологии, която да допринася за реализирането на програмата за устойчив и интелигентен икономически растеж на Република България.

Координатор на проекта е Институтът по обща и неорганична химия към БАН.

Центърът е съставен на принципа „комплементарност‐синергизъм” и обединява водещи научни групи от институти на БАН (общо 12) и висши училища СУ „Св. Климент Охридски”, ТУ – София, ТУ – Варна, ТУ – Габрово и ХТМУ – София. Ролята на всяка една от партньорските организации е да се координират, организират и провеждат независими научно‐изследователски дейности в областта на мехатроника и чисти технологии.

С цел по‐тесни връзки с бизнеса, като асоциирани партньори са привлечени „Клъстер по мехатроника“, фирма „Борима“ ЕАД и сдружение за НИРД.

За осигуряване на по‐високо научно ниво на центъра, като асоциирани партньори са привлечени структури от световно известни университети (Тел Авив и Делфт) и Институтът по роботика и интелигентни системи към Федералния технически университет, Цюрих.

Планът на научно‐изследователската дейност по проекта е съставен с цел да се осигури изграждането, функционирането, развитието и превръщането на Центъра във водеща национална и конкурентноспособна Европейска научна структура в рамките на 10-годишен период. По този начин проектът ще има добавена стойност към реализирането на програмата за устойчив и интелигентен икономически растеж на България.

В рамките на Центъра е предвидено изграждането на специфична инфраструктура, включваща изграждането на три уникални за страната апаратурни комплекса: комплекс „ТУ” – специализиран в областта на механтрониката, комплекс „Лозенец” – насочен предимно в областта на чистите технологии, комплекс „Г. Милев” – обхващащ областите мехтроника и чисти технологии.

Новият тип инфраструктура ще обогати и задълбочи изследванията в областта на мехатрониката и чистите технологии, но също така ще спомогне за сформиране на конкурентноспособни и интердисциплинарни научно‐изследователски колективи, които са способни да участват успешно в други програми и конкурси.

Научната програма на проекта има за цел развитието на специфични научни методи и инструменти за постигане на интелигентен дизайн, планиране и експлоатация на материалните ресурси, енергийните системи и мехатронни компоненти. Тя е структурирана в рамките на четири работни пакета (РП), като всеки от тях е тематично‐ориентиран в синхрон с приоритетните направления на ИСИС. Темите са подбрани така, че да се следва цялостният икономически цикъл: от високотехнологично производство, през ресурсно ефективно производство към въвеждане на нисковъглеродна икономика. Провеждането на тези дейности е необходимо, за да се постави научно‐изследователския фундамент в България за ускоряване на прехода ѝ от групата на „плахите иноватори” в групата на „умерените иноватори” – стратегическа цел на България за справяне с обществените предизвикателства.

Кои са партньорите по проекта?

Партньорите по проекта са общо 17, както следва:

Институт по обща и неорганична химия – БАН – водеща организация
Институт по електрохимия и енергийни системи „Акад. Е. Будевски” – БАН
Институт по катализ – БАН
Институт по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро и аеродинамика „Акад. А. Балевски – БАН
Институт по механика – БАН
Институт по минералогия и кристалография „Акад. Ив. Костов” – БАН
Институт по оптически материали и технологии „Акад. Й. Малиновски” – БАН
Институт по органична химия с Център по фитохимия – БАН
Институт по полимери – БАН
Институт по физика на твърдото тяло – БАН
Институт по физикохимия „Акад. Р. Каишев” – БАН
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Технически университет – София
Технически университет – Варна
Технически университет – Габрово
Химикотехнологичен и металургичен университет
Централна лаборатория по приложна физика към БАН – Пловдив

Асоциираните партньори са следните:

„БОРИМА“ АД;
Клъстер „Мехатроника и Автоматизация“;
Сдружение за научно-изследователска и развойна дейност (СНИРД);
Институт по роботика и интелигентни системи, Федерален технически университет (ETH), Цюрих;
Еврейски университет в Йерусалим, Израел (HUJI);
Технически Университет Делфт, Холандия;

С какво финансиране разполага проектът и кой го осигурява?

Финансирането на проекта е по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M2OP001-1.001 „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“, Приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“ на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски фонд за регионално развитие. Бюджетът на проекта е 69 184 529,81 лв., от които 58 806 850,34 лв. от ЕС и 10 377 679,47 лв. национално съфинансиране.

Какви дейности ще се извършват в отделните лаборатории?

Дейностите по проекта са разпределени в четири работни пакета (РП) и ще се извършват в новоизградената инфраструктура. Това са:

РП1. Компютърно моделиране и развитие на технологии и нови материали за инженеринг и реинженеринг

моделиране и прогнозиране на процеси и свойства на материали за чисти технологии
адитивни технологии, функционални покрития и нови материали

РП2. Електронни, оптични, сензорни и био‐мехатронни системи и технологии:

био-мехатроника и микро/нано инженеринг за мехатронни технологии, елементи и системи
вибрационни и акустични мехатронни технологии
оптични мехатронни технологии
моделиране и прогнозиране на процеси и свойства на материали за чисти технологии

РП3. Мехатронни системи и технологии:

виртуално инженерство и дигитални производства
транспортен инженеринг и реинженеринг
съхранение, спестяване и разпределение на енергия и ресурси
роботизирани мехатронни технологии

РП4. Чиста енергия и зелени технологии:

технологии за преобразуване и съхранение на чиста енергия
спестяване и ефективно разпределение на енергия
технологии за получаване, пречистване и съхранение на водород
каталитични и сорбционни технологии в енергетиката, транспорта и опазването на околната среда
създаване на нови функционални материали чрез екосъобразни технологии
технологии за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства

Каква ще бъде ползата за обществото от успешното реализиране на проекта?

Проектът е разработен в съответствие с глобалните тенденции в областта на мехатрониката и чистите технологии, като разширяване обхвата на човешки дейности, в които се използват персонални роботи, все по-категоричните изисквания за енергийна ефективност във всички области на нашия живот и значимите постижения в областта на чистите технологии, а предвидените научни и научно-приложни задачи са съобразени с възможностите, които предлага обществено-икономическата среда в България. Осъществяването на предвидените в проекта дейности, насочени към постигане на върхови научни постижения, на иновативни научно-приложни разработки, и ускоряване на преноса на научните разработки към бизнеса ще има положително въздействие за повишаването на конкурентоспособността на българската икономика във важни за страната технологични области, като механика, електроника, системи за управление, електромобилност, горивни клетки и водородно общество. Изграждането на перспективни контакти с учени от международно признати научни центрове е предпоставка за иновативни и конкуретно-значими разработки, в помощ на българския бизнес. Във всяко от приоритетните направления на тематична област „мехатроника и чисти технологии“ се предвиждат както постижения с фундаментално значение, така и такива, които да имат голяма степента на приложимост. Очакваните ефекти са свързани с по-ефективно използване на научната инфраструктура за решаване на значими за индустрията проблеми, повишаване на капацитета на научните екипи, ефикасно използване на добри практики от ЕС и постигане на добро коопериране и сътрудничества по цялата верига на стойността. Всичко това ще повлияе положително за развитие на различните институции (образователни, научни, производствени), за повишаване на качеството на образованието, за ефективно използване на научната инфраструктурата, и за по-бързо внедряване на иновативни научно-приложни разработки.

Заложените в научната програма научни и научно-приложни задачи предвиждат постигане на иновативни решения в приоритетните направления на тематична област „мехатроника и чисти технологии“, които да имат ефект върху намаляване на парниковите газове, оползотворяване на ресурсите и ефективно използване на енергията.

Проектът ще доведе до получаването на нови, на високо научно ниво, резултати в областта на мехатрониката и чистите технологии. За всички резултати с приложна значимост ще се правят постъпки за възможно най-бързи контакти с интересуващия се бизнес. В това отношение ще се използват максимално възможностите и помощта на изградените вече Офиси за трансфер на технологии и иновации към партньорите. Ще се контактува активно с наши и чужди фирми за трансфер на иновациите или цялостни технологични решения.

Как оценявате работата на екипа си?

Екипът за управление на проекта включва специалисти и експерти с висока квалификация и значителен опит, което позволява да се решават успешно непрекъснато възникващи проблеми от административно, техническо и финансово естество.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Поради ниското заплащане на изследователите в областта на природните науки има значителен отлив на млади хора, които искат да се занимават с наука. Това може след време да доведе до снижаване на иновационната дейност в страната и да намали конкурентоспособността на икономиката.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се промени разбирането, че всяко научно изследване непременно трябва да създава пазарен продукт, за да оправдае направените инвестиции. По този начин изследователите нямат стимул да правят научни изследвания, които изискват по-голям времеви хоризонт и могат да намерят приложение в по-далечно бъдеще. В историята има примери как изследвания, които в момента не са имали пряко приложение, след време правят революция в технологиите.

Още за проекта можете да прочетете тук.

Categories: Uncategorized