Институтът по обща и неорганична химия (ИОНХ) на Българската академия на науките е създаден с Постановление на Министерския съвет от 11.11.1959 г.
С протокол №5, т. 1 от 18.03.1960 г. на Президиума на БАН е взето решение за разделяне на бившия Химически институт на БАН на Институт по обща и неорганична химия и Институт по органична химия. Съществуващият тогава Химически институт на БАН служи за ядро на ИОНХ, но се привличат и учени от други институти и университети. Първият постоянен директор на ИОНХ за периода 1961-1990 г. е акад. Г. Близнаков, виден български физикохимик и неорганик с приноси в теорията на кристалния растеж и хетерогенен катализ. Академик Близнаков е учен, придобил широко международно признание за фундаменталните си постижения върху ролята на адсорбцията при кристалния растеж, послужили за стимул и първоначален тласък на плодотворни изследвания в ИОНХ в областта на адсорбцията и катализа върху твърди материали, а в по-широк план – на химията и физиката на повърхностите. Самостоятелното си съществуване ИОНХ започва в камерен състав от 38 души, от които двама старши научни сътрудници II ст. и 7 научни сътрудници, а изследванията се провеждат в пет секции и лаборатории: Адсорбция и неорганичен катализ, Аналитична химия, Водно-солеви системи, Редукция на метални оксиди и Химия на твърдите горива (преминала впоследствие в състава на Института по органична химия). ИОНХ става и люлка на изследванията по инженерна химия, ръководени от чл.-кор. Димитър Еленков (1919-2009 г.). Развитието на този клон от академичната химия позволи той да се обособи през 1973 г. – в самостоятелно научно звено, първоначално като Централна лаборатория, а впоследствие като Институт по инженерна химия. Основите на аналитичното направление са положени от проф. Николай Йорданов. Удачно намерената още в началото симбиоза между неорганици и аналитици в ИОНХ и до днес дава ценни плодове при комплексните изследвания върху различни материали. Още в началото изследванията са насочени към синтеза и комплексното охарактеризиране на неорганични материали със специфични свойства, включващи синтетични и природни адсорбенти, катализатори, материали с висока твърдост и др. В периода 1980-1985 г. се създават 13 диференцирани лаборатории.
С Указ №1021 от 25.03.1985 г. на Държавния съвет на НРБ, ИОНХ е награден с орден „Кирил и Методий“ I ст. за постигнати успехи в научните и приложни изследвания и във връзка с 25 години от създаването му.
В периода от 1991 до началото на 2004 г. директор на ИОНХ е световноизвестният учен, проф. дхн Павел Пешев, който успява да запази високите критерии за научно израстване в института.
От 2004 г. до 2012 г. ИОНХ се ръководи от чл. кор. проф. дхн Константин Хаджииванов, изявен учен в областта на химическите науки – „Доктор хонорис кауза“ на Университета в Каен, Франция (2007) и член на Европейската академия (2012).
През 2005 г. се оформят и три основни направления в ИОНХ – „Химия на неорганичните материали“, „Химичен анализ“ и „Химия на твърди повърхности“. През 2010 г. научните направления се преобразуват на „Материалознание“, „Явления на твърди повърхности“ и „Методи за анализ“.
От 2012 г. до 2019 г. ИОНХ се ръководи от проф д-р Пламен Стефанов, а от 2020 г ръководството на ИОНХ се поема от проф. д-р Радостина Стоянова.
С името на ИОНХ са свързани трима академици – Георги Близнаков, Панайот Бончев и Димитър Клисурски. Тематичното развитие на ИОНХ в годините се дължи на утвърдени учени като проф. дхн Павел Пешев (неорганично материалознание), проф. дхн Димитър Механджиев (химия за опазване на околната среда), проф. дхн Христо Баларев (неорганични соли и кристалохидрати), проф. дхн Огнян Пешев (адсорбционни процеси), проф. дхн Георги Николов (теоретична химия), проф. дхн Елисавета Иванова (аналитична химия), проф. дхн Любомир Сърнев (анализ на твърди повърхности), проф. дфн Цветана Маринова (рентгенова фотоелектронна спектроскопия), проф. дхн Костадин Петров (рентгеноструктурен анализ и кристалохимия), доц. д-р Симеон Ангелов (химия на твърдо тяло), проф. дхн Нонка Даскалова (емисионен спектрален анализ), проф. дхн Донка Стоилова (ИЧ спектроскопия на неорганични соли), доц. д-р Иван Хавезов (аналитична химия, атомно-емисионна спектрометрия), доц. д-р Христо Шейтанов (електроанализ).
Научните школи обособени в ИОНХ и развити след това в България са свързани с неорганичното материалознание (материали за акумулиране на водород, израстване на монокристали, свръхтвърди композитни материали); химия на повърхността и по-специално взаимодействие газ-твърдо тяло; изследвания върху актуални екологични проблеми (пълно каталитично изгаряне, екологичен мониторинг и др.); неорганични соли и оползотворяване на природни суровини (черноморска луга и др.).