"> за ИОНХ – IGIC BAS

за ИОНХ

Мисия и цели

Мисията на ИОНХ е да провежда фундаментални и приложни изследвания в областта на неорганичното материалознание.

Научни направления

Изследванията в ИОНХ са организирани в четири направления в съответствие със съвременните предизвикателства:

Материали за екоенергийни, оптични и биомедицински технологии
Материали и процеси за опазване на околната среда и борба с климатичните промени
Оползотворяване на природни ресурси и екологичен мониторинг
Нови подходи за инструментален и теоретичен анализ на материали

В основата на изследванията е научният подход за изучаване на закономерностите „състав–структура–свойство“ с оглед на дизайна на материали с желани свойства.

Научни постижения след 2015 г.

Най-значимите постижения могат да се обобщят така:

Открити са нови явления в окислително-редукционната химия на метални центрове в нанесени метални наночастици с цел изясняване на механизмите на каталитичните реакции.
Разработени са нови хетерогенни катализатори за контрол на емисиите на парникови газове, летливи органични вещества и азотни оксиди.
Идентифициран е нов клас електродни материали за натриево-йонни батерии като алтернатива на съвременните литиево-йонни батерии.
Предложени са нови оптични системи на основата на стъкла и керамики с цел замяна на монокристалите.
Усъвършенствани са изчислителни подходи за квантовохимично моделиране на свойствата на метал-съдържащи материали.
Разработени са високочувствителни и селективни химични методи за анализ на растителни проби и биологични материали за съдържание на есенциални и токсични елементи.
Оценено е екологичното състояние на замърсени природни води и почви и са предложени мерки за подобряването му.

Обучение на докторанти
От 2007 г. ИОНХ е акредитиран за обучение на докторанти по пет специалности: неорганична химия, химия на твърдото тяло, кинетика и катализ, аналитична химия и теоретична химия. Образователният процес в института е свързан преди всичко с подготовката на докторанти. До 2019 г. в ИОНХ са защитени 133 докторски дисертации.

Проекти и инициативи
Център по компетентност „Mission“
Благодарение на високия си международен авторитет и нивото на научните изследвания през 2004 г. Институтът е избран от Европейската комисия за Център по компетентност за многофункционални материали и нови процеси с екологична насоченост („Mission“), финансиран от Европейската комисия.
Национален център за върхови научни постижения „Union“
След приключването на проекта „Mission“ ИОНХ, съвместно с Химическия факултет на Софийския университет, печели проект за изграждане на Национален център за върхови научни постижения – Център за нови материали „Union“.
Център за технологичен трансфер „Transmission“
С цел научните резултати да намират практическо приложение и институтът да може да откликва на актуални индустриални задачи, през 2005 г. ИОНХ създава Центъра за технологичен трансфер „Transmission“. В него като асоциирани партньори участват химическите институти на БАН.
Европейски проекти
  1. Designovat – „Създаване на висококвалифицирани специалисти по съвременни материали за опазване на околната среда: от дизайн до иновации“, финансиран от Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007–2013.
  2. „Модернизиране на структурата на ИОНХ-БАН за повишаване на иновативния му капацитет и конкурентоспособност в областта на екотехнологиите и технологиите, свързани със здравето на хората“, по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007–2013.
Национален център по мехатроника и чисти технологии
През 2018 г. ИОНХ става координатор на проект за създаване на „Национален център по мехатроника и чисти технологии“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

История на института
Институтът по обща и неорганична химия (ИОНХ) на Българската академия на науките е създаден с Постановление на Министерския съвет от 11 ноември 1959 г. С протокол № 5, т. 1 от 18 март 1960 г. Президиумът на БАН взема решение бившият Химически институт на БАН да бъде разделен на Институт по обща и неорганична химия и Институт по органична химия. Химическият институт става ядро на ИОНХ, към което са привлечени и учени от други институти и университети.
Начало и развитие
1961–1990 г.
Първият постоянен директор е акад. Георги Близнаков – виден български физикохимик и неорганик с фундаментални приноси в теорията на кристалния растеж и хетерогенния катализ. Международно признание получават изследванията му върху ролята на адсорбцията при кристалния растеж, които дават тласък на научната работа в ИОНХ по адсорбция, катализ и химия и физика на повърхностите.
ИОНХ започва самостоятелното си съществуване с 38 души, сред които двама старши научни сътрудници II степен и седем научни сътрудници. Изследванията се провеждат в пет секции и лаборатории: „Адсорбция и неорганичен катализ“, „Аналитична химия“, „Водно-солеви системи“, „Редукция на метални оксиди“ и „Химия на твърдите горива“ (по-късно включена в Института по органична химия).
ИОНХ поставя началото и на изследванията по инженерна химия, ръководени от чл.-кор. Димитър Еленков (1919–2009). През 1973 г. това направление се обособява в самостоятелно научно звено – първоначално Централна лаборатория, а впоследствие Институт по инженерна химия. Основите на аналитичното направление са положени от проф. Николай Йорданов. Сътрудничеството между неорганици и аналитици продължава да подкрепя комплексните изследвания на материали.
Още от създаването си институтът изследва синтеза и свойствата на неорганични материали, включително синтетични и природни адсорбенти, катализатори и материали с висока твърдост. Между 1980 и 1985 г. са създадени 13 специализирани лаборатории.
1985 г.
За успехи в научните и приложните изследвания и по повод 25 години от създаването си ИОНХ е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен с Указ № 1021 от 25 март 1985 г. на Държавния съвет на НРБ.
1991–началото на 2004 г.
Директор е проф. дхн Павел Пешев, световноизвестен учен, който съхранява високите критерии за научно развитие в института.
2004–2012 г.
ИОНХ се ръководи от чл.-кор. проф. дхн Константин Хаджииванов – учен в областта на химическите науки, „Доктор хонорис кауза“ на Университета в Каен, Франция (2007), и член на Европейската академия (2012).
2005 г. и днес
През 2005 г. се оформят три основни научни направления: „Химия на неорганичните материали“, „Химичен анализ“ и „Химия на твърдите повърхности“. Днес те са преобразувани в направленията „Химия на материалите“ и „Химия на повърхността“.
2012–2019 г.
Директор на ИОНХ е проф. д-р Пламен Стефанов.
От 2020 г.
Ръководството на ИОНХ е поето от проф. д-р Радостина Стоянова.
Учени и научни школи
С историята на ИОНХ са свързани четирима академици: Георги Близнаков, Панайот Бончев, Димитър Клисурски и Константин Хаджииванов. Развитието на научната тематика в института е свързано и с утвърдени учени като проф. дхн Павел Пешев (неорганично материалознание), проф. дхн Димитър Механджиев (химия за опазване на околната среда), проф. дхн Христо Баларев (неорганични соли и кристалохидрати), проф. дхн Огнян Пешев (адсорбционни процеси), проф. дхн Георги Николов (теоретична химия), проф. дхн Елисавета Иванова (аналитична химия), проф. дхн Любомир Сърнев (анализ на твърди повърхности), проф. дфн Цветана Маринова (рентгенова фотоелектронна спектроскопия), проф. дхн Костадин Петров (рентгеноструктурен анализ и кристалохимия), доц. д-р Симеон Ангелов (химия на твърдото тяло), проф. дхн Нонка Даскалова (емисионен спектрален анализ), проф. дхн Донка Стоилова (ИЧ спектроскопия на неорганични соли), доц. д-р Иван Хавезов (аналитична химия и атомно-емисионна спектрометрия) и доц. д-р Христо Шейтанов (електроанализ).
Научните школи, обособени в ИОНХ и развити впоследствие в България, са свързани с неорганичното материалознание (материали за акумулиране на водород, израстване на монокристали и свръхтвърди композитни материали); химията на повърхността, особено взаимодействието газ–твърдо тяло; изследванията по актуални екологични проблеми, включително пълно каталитично изгаряне и екологичен мониторинг; както и неорганичните соли и оползотворяването на природни суровини, сред които черноморската луга.